Караджов Камък

Връх Караджов камък (1448 м н.в.) е разположен в най-югоизточната част на рида Градище в Родопите. Мястото представлява високо скално плато със стръмни отвесни високи над 100 м скали. Платото заема площ от 4550 m². По цялото плато има десетки ями с естествен произход, но дообработени от човешка ръка. Единственият подход към платото е от югозапад през скален процеп, наречен от местните Боаза (Процеп). Процепът е висок 18 м и във горната му част се забелязват около 10 издълбани стъпки, силно измити от течащите дъждовни води. Първите археологически проучвания на платото са осъществени едва през 2004 г. Според учените съществуването на светилището датира от края на III в. Разположението на светилището в района на Белинташ, обаче сочи по-ранна датировка, още в Новокаменната епоха и по-късното му преизползване от траките. През 2003 г. е установено, че Караджов камък е изпълнявал функцията на светилище през ранната Желязна епоха и късната Античност.

Свързаност с други археологически обекти

В непосредствена близост се намират: скалният феномен-светилище Белинташ; кромлехът до връх Турската куля и светилищата на връх Хайдут кая и местностите Ин кая и Къз кая. Според археолозите районът може да се разглежда като голям комплекс от култови места и светилища, които в различни периоди са били повече или по-малко активни. Всички гореописани обекти попадат в един обособен микрорайон, чийто култов център вероятно е било светилището Белинташ.

Предания и легенди

Народната легенда свързана с Караджов камък разказва за Караджа войвода от станимашкото (асеновградското – б. а.) село Яврово. Комитът пазел населението на околните села от набезите на турците и редовния башибозук. Легендата за славния хайдутин има няколко варианта, като единият гласи, че войводата много се разгневил на шайка башибозуци, които отвлекли красивата девойка Драгана. Замъкнали я на върха отсреща и се гаврили с нея до смърт. Оттогава лобното място на момичето носи името връх Драганица. Зачакал Караджа войвода време за мъст и след няколко дни чул, че шайка башибозук гуляе в близкото село Мостово. Събрал четата, нападнал и избил 25 османлии. Оставил само един жив и го проводил при валията на Пловдив да му съобщи, че българите от Станимашко вече няма да търпят зверствата на башибозука. Това обаче разгневило валията и той пратил редовен аскер. Обградили турците скалата и след неравен бой избили четата, паднал мъртъв и Караджа войвода. Оттогава камъкът носи името му.

Съществува и друга народна мълва която разказва, че преди да умре, войводата заровил някъде под камъка голямо съкровище. Местните хора избягват да обсъждат Караджов камък, защото според тях мястото носи нечиста енергия, а заровеното съкровище на убития войвода носи лоша поличба, ето защо възрастните хора редовно съветват туристите, ако случайно се натъкнат на имането да захвърлят златото и да бягат, за да не ги сполети зло или проклятие, наречено за друг.

Как да стигнем дотам?

Караджов камък се намира близо до село Мостово. От Асеновград тръгнете по пътя за Кърджали, минете през Червен, после Горнослав, Орешец и към Мостово. До скалния феномен има добре маркирана пътека и табела.