Белинташ

Белинташ е скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Намира се на 30 км югоизточно от гр.Асеновград. Предполага се, че това е култов обект датиращ от преди VI в. пр. Хр., който е бил използван за ритуални нужди от тогавашните местни племена. Обектът все още се изследва и за него не се знае много. Някои предполагат, че съществуващото древно светилище е било посветено на бог Сабазий. През по-късните епохи траките населяват този район на планината. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според учените образуват карта на звездното небе. Площадката е на 1225 м надморска височина. Това е второто най-голямо скално-изсечено светилище в България. Някои учени смятат, че светилището, освен ритуалното си предназначение, е служело и за астрономически измервания. Пътят към централната част на светилището преминава покрай огромни скално-изсечени или дооформени от човешка ръка антропоморфни и зооморфни скали и изсичания в скалните масиви на платото. На самото плато се наблюдават и разнообразни геометрични очертания, а също така и два издълбани скални басейни (назовавани често щерни), които не пресъхват и в най-горещите дни от годината.

Легенди и свързаност с други археологически обекти

Близостта на Кръстова гора и фактът, че в околния периметър археолозите са открили поне пет древни светилища, някои от които са функционирали едновременно прави връзката между култовите места повече от случайна. Според археолозите районът може да се разглежда като голям комплекс от култови места и светилища, които в различни периоди са били повече или по-малко активни.

Една от най-тиражираните иманярски легенди за светилището е, че около Белинташ е погребан чичото на Александър Македонски, който е загинал в похода на знаменития пълководец срещу персите.  Белинташ е любима тема сред т.нар. български уфолози, според които мястото е наситено със силни енергийни полета и скалното плато е междинна космическа станция за кацане на НЛО. Съществува и легенда, че някъде под Белинташ е скрита древната библиотека със знания, оставена от древните траки. Друга иманярска легенда гласи, че някъде в района между Белинташ и Караджов камък монаси от средновековен манастир на Кръстова гора скрили несметни богатства и книжнина.

Независимо от легендите, Белинташ е често посещаван от много туристи от страната и чужбина.

Как да стигнем дотам?

От гр.Асеновград се поема по пътя за гр.Кърджали, след около 10 км има отбивка (вдясно) през с.Червен, минава се през с. Горнослав, след което се следва пътят през с.Орешец. На разклона за с.Мостово се продължава направо (с.Мостово остава от дясно), стига се до разклона за махалите Врата и Кабата. За Кабата (старите къщи) чакълестият път продължава вдясно, за Белинташ се продължава по асфалтовия път, преминава се през махала Врата, след това се достига до неасфалтирана отбивка вдясно, където има малка изоставена каменна постройка. Тръгва се надясно (има табела) по чакъления път и след около 2 км се стига до синя табела на Природозащитен парк Белинташ. Вляво е чакълестия път за Чотрова махала, а надясно – за Белинташ. След около 2.5 км по чакъления път се стига до постройка, която прилича на православен храм, откъдето надясно и нагоре по хълма e пътеката за Белинташ и след 20 мин се излиза в самото начало на скалното плато.