Кръстовден и събора в Кръстова гора

Кръстовден се смята за един от великите християнски празници. Неговото пълно наименование е Въздвижение на Светия Кръст Господен. И въпреки че има 4 важни дати, които се свързват с този празник, основна си остава 14 септември.

Преди да научим повече за събора в Кръстова гора и какво го прави толкова специален, нека първо да разберем малко повече за историята на празника.

Как започва Кръстовден?

Исторически данни за празника можем да почерпим от църковното предание. Според него Света Елена се заема с търсене на гроба на Христос през 326 г. В своето търсене тя стига до светите места на Палестина и действително открива Господния гроб.

Освен гробът обаче са открити и трите кръста от благовестителната история на Светите Евангелия. Според преданието кръстът Христов е бил разпознат сред трите като докосват с него починал човек, който бива възкресен. В последствие частица от Божия кръст се изпраща на римския император по това време (чиято майка е именно Света Елена), а самият кръст се полага в храм „Възкресение Христово“ в Йерусалим.

Над пещерата, която е гробът на Христос, споменатият храм бива осветен на 14 септември 335 г. На Кръстовден се събират хиляди хора пред храма и епископът повдига Христовия кръст, за да го видят всички. Това повдигане се нарича „въздвижване“ и оттам идва и пълното име на празника.

Съборът в Кръстова гора

В България Кръстовден се празнува навсякъде с различни традиции, вярвания и обичаи, но несъмнено най-забележителен остава събора в Кръстова гора.

На 13 срещу 14 септември множество от хора идват от цяла България, за да се поклонят на това свято място. Интересното е, че самият манастир предлага нощувки и така хората могат да се докоснат още повече до магичността и светостта на този ден. Все пак обаче манастирът не е хотел или къща за гости и има своите ограничения. Много хора предпочитат да отседнат в по-подходящо място като нашата къща за гости „Калина“.

Хората, които посещават мястото, обикновено остават на нощно бдение пред църквата „Покров Богородичен“. Там те се молят за здраве и изразяват своите благодарности. Хора от земеделските райони на България идват, за да благодарят за реколтата, да измолят благословение и добро време за беритба.

Интересно е, че някои от хората предпочитат да се отдадат на самостоятелна молитва в близките параклиси. Някои остават цяла нощ в поклонение и молитва, като си тръгват едва на сутринта.

Повече за мястото можете да прочетете на нашата страница „Кръстова гора“.