Пещерата „Рада дупка“ край село Борово

Около село Борово има много интересни места, които могат да бъдат посетени. Независимо дали искате да се насладите на природата, която Родопите ни предоставя, или предпочитате да видите звездите от обсерваторията в Рожен, все ще си намерите нещо, което да ви впечатли.

Днес обаче искаме да ви запознаем с едно почти неизвестно място, което има много интересна история. Става въпрос за пещерата „Рада дупка“. Независимо дали харесвате да разглеждате пещери или не, нейната история все пак си струва да се чуе. А ако искате да я посетите, най-добре разпитайте местните жители, за да научите пътя. Така приключението ви ще бъде още по-пълноценно!

Началото на историята

Като всички легенди и тази за Рада дупка има както истински корен, така и митологични елементи. Не знаем колко от действителната история е оцеляла през годините, но ще ви разкажем легендата така, както ние сме я чували.

Всичко започва с поп Апостол и неговото семейство някъде назад във вековете на българската история. Заедно с жена си Рада имали шестнадесетгодишен син, като заедно живели в местността на днешното село Борово.

Един ден обаче при един от османските набези по онова време поп Апостол бил убит. За голяма скръб на Рада нейният син пък бил откаран в Истанбул, където водели пленените младежи за обучение във военно дело и разпространение на религията.

Връщане към корените

След като минало дълго време и синът на Апостол и Рада вече бил достатъчно образован, за да бъде изпратен на ежегодните походи за разпространение на вярата, той бил запитан къде би искал да отиде. Така той избрал да се върне по родните си места и да проповядва религията си там.

След като се върнал, той започнал да посещава майчината си къща, когато тя работила за прехраната си. Той се хранил в къщата, а майка му така и не разбирала как все се случва, че храната изчезва. Един ден обаче синът на Рада ѝ се показал.

Когато тя го видяла, веднага го познала по рождения му белег на главата му. Затичала се към него, прегърнала го и му предложила да живее с нея. Така заедно те започнали да се грижат един за друг с любов, каквато може да има само между майка и син. Но тъй като синът бил обучен в ислямската вяра, той се чувствал длъжен да накара майка си също да я приеме. Така дълго време той я увещавал, а тя все отказвала.

Убежище

С течение на време настояванията ставали все по-груби, а отказите на майката – все по-трудно приемани. Когато Рада осъзнала, че няма как да продължи да живее мирно със сина си, тя решила да избяга. В околностите на местността открила малка пещера, където си скрила, докато синът ѝ я търсил навсякъде, където се сети.

Известно време Рада стояла в пещерата, но накрая решила да потърси убежище в Бачковския манастир. След като отива там и разказва историята си, хората започнали да наричат скришната пещера с името „Рада дупка“. Но майка и син никога повече не се събрали.